За сведение на
днешните философи и физици, въпросът за масата и енергията се явява ключов
както в контекста на своето чисто частнонаучно звучене, така и за обективността
на познанието изобщо. В този смисъл той е с мирогледна значимост. Ето защо към
боравенето с него трябва да се подхожда с особена предпазливост и максимална
отговорност. Всеки трябва да е наясно, че щом са в ред философията и физиката
на масата и енергията, ще е в ред и природознанието като цяло
.
В
нашето съвремие обаче, за голямо съжаление, нещата около тези две възлови
величини стоят далеч под нивото на желаната избистреност. Бих казал, че
отношението към тях е, ако не хаотично, то най-малкото неадекватно като
същностно осмисляне. И няма да съм далеч от истината с твърдението си за
сериозна неудача (нежели провал) по линията на масата и енергията, именно на
която се дължи инастоящото дезориентирано състояние на философията и физиката.
Всъщност,
до началото на 20 век възгледите около двете величини, макар и с неясноти, се
движат в рамките на здраворазумното мислене и трупат позитиви. Но в следващите
години, и особено от 50-те насетне, градената хилядолетия познавателна
постройка на мирозданието бива фактически съборена. Нещо повече, учени-ентусиасти
започват да подриват и вкопаните в самата материална твърд масово-енергийни
основи, уж с цел тяхното осъвременяване.
Както
лесно всеки може да се досети, вината за тази реконструкция носят обичайните
заподозрени – Специалната и Общата теории на относителността и Квантовата
механика. Впрочем, те вършат своето дело на отклоняане от пътя не директно,
чрез фактите и резултатите, до които се домогват, а косвено, посредством
"високообразованите" коментари и тълкувания върху тях.
С
откриването на промените на масовите, пространствените и времевите мащаби,
както и на квантуваните взаимодействия в микросвета, на дуализма частица-вълна
и ред други "странности", първоначално правилно се тръгва към
своевременно обновяване на модела на Света, която актуализация обаче постепенно
прераства в един неистов стремеж към безразборна екзекуция на съществуващите
положения, минаваща за модернизиране на науката. За да се стигне в наше време
до откровено лековатите, ако трябва да съм точен, до граничещите с безразсъдство
интерпретации (значи нуждаещи се от незабавно лечение) от рода на:
Масата
расте безпричинно с увеличаване на скоростта. Масата нараства от нищо (и се
губи в нищо). Масата се превръща в енергия и обратно. Масата може да липсва при
някои частици. Масата може да изчезва и да се появява при някои процеси.
Полетата нямат маса. Вакуумът е пространство без материя. Пространството и
времето представляват общност с безброй измерения (издигат се гласове за
наличие на паралелни реалности). Единното пространтво-време търпи огъване до
степен краят на дадено събитие да изпревари началото му (примерно, да се
върнете от разходка преди още да сте тръгнали (напредване в бъдещето) или да се
появите пред дядо си преди да е срещнал баба ви и да осуетите запознанството им
(връщане в миналото) и т.н., и т.н.).
И
тези глуми не произтичат от някакви си там случайни люде, хванати от улицата.
Изговарят ги именити физици, без ни най-малко чувство на неудобство. Напротив,
даже с онзи израз на лицето и плам в очите, характерни за възприемащите се за
помазани свисше, за единствено удостоените с допуск до природните тайни.
В
наше време натворените многобройни релативни и квантови чудесии по отношение на
масата, енергията, пространството и времето съвсем са размътили главите на
занимаващите се с наука. От друга страна, те са станали благодатна хранилка за
всевъзможни, проникващи в други измерения, медиуми, управляващи различни
енергии знахари, познаващи защо и как се стичат обстоятелствата астрали,
поддържащи връзка с извънземен разум врачки и шамани и всякакви други
самозваници, залагащи измамните си лъжеумения на тук-таме чути откъслеци от
разните най-нови "достижения на научната мисъл". И, забележете
иронията! Всичкото това паразитиращо множество е с претенции, че работи по
научному, благодарение на вихрещите се фантазии във философията и физиката,
обезобразили до неузнаваемост съдържанието на понятията маса, енергия,
пространство, време и др.
Преди
век незабравимата плеада пионери в овладяването на новите научни дълбини,
въодушевени от разкриващата им се непривична гледка, стояща изцяло извън
тогавашните разбирания, се поддават на усещането, че колкото по-налудничаво
изглеждат обясненията по ставащите открития, толкова те ще са по-приемливи. Но
всичко това, прокламирано в хипотезно-условния стил "може би",
"навярно", "вероятно".
Докато
сетнешната физика, копирайки папагалски изказаните подобни мения, построява на
тази база, своего рода, действащ филтър за тотално отхвърляне на
здраворазумното, без ни най-малко да се замисля и съобразява с растящата
отдалеченост от онези времена. По причина на това, придобило гражданственост,
схващане, десетилетия наред тя не дава прашинка да падне върху невероятните си
релативни и квантовомеханични представи, бранейки ги от настъплението на
по-човечните идеи с упоритост, граничеща с оглупяване. В лицето на верните свои
стражи – редакциите на физическите списания – тя издига около тях непревземаеми
бариери, създавайки така обстановка на непоносимост към всяко несъгласие.
Вместо да ги остави свободно да укрепват и се развиват в среда от здравословна
критика и да следват пътя на периодична подмяна в естествена циркулация.
Конкретен
случай на прилаганата възпираща (а всъщност застойна) тактика е и поведението
на неутралитет – избягване на директното отричане и, изобщо, на какъвто и да е
коментар – по всичките щекотливи генерални въпроси които засягам в предните
статии (например
http://www.wbabin.net/Science-Journals/Research%20Papers-Relativity%20Theory/Download/3372).
Дори без нотка на докачливост, на негодувание от преднамереното, но напълно
справедливо (даже омекотено) иронизиране в тях.
Подобен
белег е и тенденцията да се търси удобния завет на чисто експерименталните
постановки, встрани от бушуващите превратни разсъдъчни течения, сякаш в
очакване те от само себе си да утихнат. Но в сферата на мисленето, на борбата
на идеи такова самоусмиряване е невъзможно – никога досега не се е случвало и
не може да се случи. Вълната на съпротивата расте с вкоравяването на стената,
предназначена да я разбива.
Всъщност,
ученият е учен, защото винаги се пали и заема позиция. Защото е с нагласа да се
заразява от идеи със сериозна аргументация или да възроптава срещу тях с
нужната реципрочност. Защото областта на новостите по презумпция е неговата
територия на действие, е неговата стихия. Останалото е чиновничество. Примери
за такова, колкото щеш – и в международен план, и в личен. Но предпочитам да не
цитирам. Просто звучат недостойно. Зад показното прелюбезно отношение прозира
фалш, формализъм и безличие. Ето, аз безцеремонно се намесвам в светая-светих
на философията и физиката, а в отговор – все същата еднотипна реакция на
неангажиране. Нещо като да нахлуя в нечий дом и да започна да го пренареждам, а
собственикът апатично (което значи глуповато) да продължи да преживя баналното
си ежедневие. Ненормално, нали! И смешно, да не кажа жалко.
Понятно
е, че колкото по-дълго физиката поддържа подобна изкуствена, стерилна
обстановка около своите любими релативно-квантови галеници, толкова повече те
се превръщат в едни хилави, достойни за съжаление учения, в образци на
мумификация, чието изтърбушване неминуемо предстои да се случи с всичките
негативни последствия на изваждането наяве на дълго прикриваните недъзи. Така
тези, фокусиращи върху себе си огромно внимание и мисловен ресурс, разработки,
от някогашни свестни, напредничави теории, рискуват да се превърнат в
посмешище.
А
може би ще е съвсем в реда на нещата познанието за природата да отвори
един широкопрофилен раздел "НАУКА – ШОУ" или "НАУКА – ХУМОР И
ЗАБАВА", или "НАУКА – ТРАГИКОМЕДИЯ", където специално да
представя умопомрачителните си, нискобюджетни откъм вложен интелект творения и
където да ги приюти когато дойде времето да излязат от употреба, осмени и
жигосани завинаги.
Но
да оставя по детски заигралите се учени да си се унасят пред феномените на
своите акробатично преогънати времепространства, да се дивят пред разните
хиперсветлинни тунели за мигновено прекосяване на галактиките, да забелват очи
пред фамозните чернодупкови мистерии и прочие властелини на Вселената, и да се
заема със сериозно научно придвижване към обективната същност на
действителността.
Защото,
за сведение на днешните философи и физици, за тласкането на Познанието напред
са нужни качества Сизиф-овски, а не Азис-овски!
________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
http://alniko.log.bg/ 30 Септември 2011 / 18:59 | Автор: alniko | | Категория: Наука
Няма коментари:
Публикуване на коментар