Научна доблест е да се вадят на
показ неистините на Специалната теория (и лек за зомбираното съзнание). Както
показах, тя представлява обикновена сравнителна процедура. Но, добавям, с най-трудната
специфика. Директното сравняване тук е неприложимо, понеже система K'(x', t') се движи спрямо система K(x, t), което пречи
да застанат една до друга. Остава индиректният способ – мерене с мащаби. Той,
знаем, е общовалиден, позволяващ съпоставяне на разместени величини. При него обаче
не е ясен статутът на мащабите – дали зависят от движението или не. Така случаят
опира до намиране на мащаб, различен от конвенционалните, гарантирано непроменлив
в двете системи. В Природата, оказва се, е налице един такъв "мащаб за
сравняване на мащаби" – скоростта с
на светлината. Сега на въпроса.
Пръв Галилей "съпоставя"
инерциалните системи...без измерване (в онези времена просто не знае как). Чисто
интуитивно той решава, че времето е абсолютно t'=t , а абцисите са в зависимост x'=x-vt (след изваждането, в обобщен вид x'=x), което си е изцяло умозрително псевдосравняване. И, мислейки
че не греши, на база на абсолютното тъжедство x'=x ; t'=t , въвежда
Принципа на относителността.
После Айнщайн частично
налучква правилата. С мащаба с той
вече мери с върхова точност и, провеждайки прецизно сравняване на K и
K' (без да е наясно, че прави тъкмо и само това), стига до истината – x'=x/b; t'=t/b. И вижте сега абсурда!
Извод на Галилей: тъждество x'=x;
t'=t – абсолютна относителност
(логично).
Извод на Айнщайн: различие x'≠x; t'≠t –
абсолютна относителност (алогично).
Съгласно резултатите на
двамата учени, всичко при Айнщайн трябва да е точно обратното на това при
Галилей. Щом тъждеството x'=x; t'=t е опровергано, е невярно, следва автоматично
да отпадне и произтеклия от това тъждество Принцип на относителност. Сиреч,
трябва да са в сила зависимостите:
при Галилей:
тъждество=относителност – правилно, законно
при Айнщайн:
не-тъждество=не-относителност – правилно, законно
докато: не-тъждество=относителност – неправилно,
незаконно
Крайно време е физици
и философи да проумеят, че за обективна сравнителна процедура е нужен
само мащаб. Нищо повече. Всяко субективно притурено, натрапено условие, каквото
в Теорията е "първи постулат", опорочава сравняването. Води до
смехотворно нагаждане-изопачаване на резултатите от него. Така
и до ден днешен младите умове продължават да бъдат тровени с тези релативни
недомислици и анормалности, ерго с техните парадоксални следствия.
_________________________________________________________________________________
АЛЕКСАНДЪР
НИКОЛОВ © 2010-2012 ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ (COPYRIGHT©
2010–2012)
Няма коментари:
Публикуване на коментар