Който е прочел някоя и друга страница от написаните до сега статии е вече
подготвен, ако не образователно, то поне като нагласа, за тази най-важна среща
с физиката – въпросът за масата и енергията (за материята и нейната деятелна
способност). Още в началото се налага да заявя в прав текст, че същата тази
физика изобщо не е наясно каква точно действителност стои зад понятията
"маса" и "енергия", и до ден днешен е в пълно неведение
каква точно обективна повеля е призвана да реализира с въвеждането на тези
величини. Звучи нелепо, а в голяма степен и анекдотично – да вкара в употреба
така необходимите й главни оператори, а да не знае що за съдържание носят те.
Но да карам по ред.
Когато физиката се отделя от философията и се обособява като самостоятелна
наука, стремяща се колкото се може по-цялостно да отрази отношенията и
взаимодействията в природата, тя, по силата на своята изследователска
насоченост, спонтанно се приобщава към материалистическата концепция за
същността на Света, която вече е набрала доволно широк набор от знания върху материята
и нейното развитие. Така в научното пространство се настанява неизясненото в
подробности, но, някак си, съвсем естествено, не будещо съмнение, разбиращо се
от само себе си усещане за паралел между понятийния апарат "материя,
пространство, време" на материализма и системата величини "маса,
дължина, време" на физиката.
Ситуацията около масата и енергията върви в това нормално материалистическо
русло до началото на 20 век, когато, сякаш изневиделица, се появява Специалната
теория на относителността и разбива на пух и прах изградените вековни
природопознавателни представи. Объркването е пълно. Масата, дължината и времето
изведнъж се оказват променящи се в зависимост от скоростта. Т.е., незнайно как,
започват да се смаляват/нарастват нематериално, от нищото. На свой ред, смут в
разбиранията внася и Квантовата механика, започвайки да руши установените
материални норми със своите опипом предположения за налични частици без маса,
за чисто енергийни процеси, за дуалистични състояния и др.
Физиците ликуват, най-сетне отскубнали се от вековното опекунство на
философията. И съвсем лековато загърбват фундаменталната изходна позиция за
материята, отдавайки се на всевъзможни импровизации. Физиката заживява в свой
собствен, измислен свят. И, което е по-голямата беда, не желае да го напусне.
Интересна е и реакцията на философията. Философите-материалисти направо
онемяват, попарени от разкрилата се променливост на масата, считана до момента
за олицетворение на самата несътворима и неунищожима материя. Но те бързо се
окопитват, обявявайки, че масата не трябва да се отъждествява с материята. Че
масата, всъщност, е свойство на материята, което, като такова, може да търпи
всевъзможни промени. Умно, нали...и хитро! Но, в същото време, демонстриращо
неразбиране и безсилие. Приличащо на паническо бягство от стоварилия се на
главите им неразрешим проблем, разклатил материалистическата гледна точка до
границата на нейното обезсмисляне. Защото, да се нарече масата "свойство
на материята" би бил достоен за похвала и овации ход само ако веднага се
поиска от физиката да предсави нова величина, отразяваща материята с нейните
непоклатими субстанциални харарактеристики.
Впрочем, новите открития слагат край на хилядолетната хегемония на
философията. С навлизането на природознанието в труднодостъпните области на
микросвета и високите скорости, физиката взема връх. От този момент насетне, та
до ден днешен, философите заживяват с погрешното усещане за крах на тяхното
по-нататъшно участие в изследването на природата, изпадайки по този начин в
положението да бъдат носени на ръце от физиката по отношение на микро и
макро картината на Обективитета. Станали, в този смисъл, непълноценни и
безпомощни, те подхващат дословно да бозаят от физикалната гръд. Каквото и да
прокапе от нея, започват без претенции да го сучат.
Така се стига до парадоксалното положение основата на Света, материята, да остане без физическа величина, предназначена специално за нейното измерване. И което е още по-ненормално, това положение никого не безпокои. Даже за неговото поддържане и довеждане до абсурд се присъждат високи отличия и награди. Докато манифестирането на здраворазумни решения моментално се обругава и наказва с изолация.
С една дума, стига се до положението (уж) високо ерудирани индивидуалности в науката да започват да създават продукт с реално нисък коефициент на интелигентност. Такива са времената. Лесно е да оставиш мисълта да се рее без правила и ограничения, а е трудно да я дисциплинираш да спазва определени локализации и да се вмества в строго фиксирани рамки.
А сега да премина към сериозния, задълбочения, научния подход по въпроса за
масата, енергията, пространството и времето. Познанието, както на няколко места
досега обясних (http://alniko.log.bg/article.php?article_id=114286), е с възможност за
три форми на обрисуване на действителността:
1. Да я отрази само като качество – реализира се от философията.
2. Да я отрази само като количество – реализира се от математиката.
3. Да я отрази цялостно, и като качество, и като количество – реализира се от физиката.
Но нито философията, нито математиката, нито физиката виждат това принципно разделение. Впрочем, да го осмислят и извадят наяве си е работа единствено на философите.
В предната статия показах как изглежда фундамента на Обективитета от гледна точка на материализма. Тази форма на логико-понятийни характеристики и определения обаче, поради своята едностранчивост, се явява непригодна за директна употреба във физиката. За последната посочените маркировки вече не вършат работа в нужната пълнота. Философската основа "материя, пространство, време", за да действа ефективно и във физиката, трябва да се охарактеризира и количествено.
Ето защо физиката изпитва обективна необходимост да въведе свой понятиен апарат. И го прави с величините "маса, дължина, време (времеинтервал) ", които се явяват двойници на указаните философски категории. Двойници, но вече измерваеми. Това предопределя двете науки по-нататък да крачат в пълен синхрон помежду си.
За съжаление, живи свидетели сме, че такова нещо не се случва. Причината трябва да се търси във факта, че основните определения "маса, енергия, дължина и време (времеинтервал) " се въвеждат във физиката не така осъзнато и осмислено, както тук ги описвам, а интуитивно, подсъзнателно, по силата и под натиска на обстоятелствата. Именно затова не съм далеч от истината, когато твърдя, че физиката и днес все още не знае какво означават те. А философията още по-малко, поради изработените си неточни възгледи за материята, пространството и времето.
Както и да се извърта въпросът обаче, днешните физици трябва веднъж завинаги да разберат (философите също), че, повтарям, навремето техните предшественици са въвели физичните величини "маса, енергия, дължина и време (времеинтервал) " по обективната необходимост да обхванат по-цялостно реалността, представена от философските категории "материя, деятелност на материята, пространство и време". По-конкретно, с неосъзнатата цел да получат количествена измерваемост на тяхното категориално съдържание.
Така видяни, въпросните физични величини се изпълват със строго определен един единствен смисъл, съответно:
– Масата означава количество материя.
– Енергията означава количество способност за действие на материята.
– Дължината означава количество пространство.
– Времето (времеинтервалът) означава количество време.
По-ясно и отчетливо очертана позиция няма накъде повече. И, очевидно, не съществува никаква възможност да се игнорира, камо ли да се изтрие напълно, горното предназначение на нито една от тези четири величини, а най-малко на масата, както постъпва физиката.
След всички тези много важни уточнения, сложили край на блуждаещите неиндентифицирани феномени във философията и физиката, задачата ми става значително облегчена. Благодарение на въведения порядък във философската картина на Света, от една страна, и на нейния физически еквивалент, от друга, не ми остава друго, освен, в същия пределно отчетлив стил, да взема от предната статия философските основания и директно да ги конвертирам във физически, а именно:
Философска основа:
–Материята, по причина на противоречивата си бинарна структура, генерира в себе си сила. Като произтичаща от материята и действаща върху материята, тази сила превръща материята в деятелна структура.
Физическа интерпретация:
–Масата, по причина на своята силова същност, се явява наситена с енергия. Масата е източникът на енергията, но едновремено с това тя е и неин обект.
Философска основа:
–Материята и нейната деятелност са отделни субстанциални противоположности в единство, сами по себе си несътворими и неунищожими, без възможност за преминаване на едната в другата и обратно (без възможност за превръщане на субстанцията в едносъщностна даденост – само като бездейна материя или само като чисто действие).
Физическа интерпретация:
–Масата (материята, субстанцията) и енергията (способността за действие) са отделни, различни, самостойни, противоположни величини (същности).
– Сами по себе си, масата и енергията са несътворими и неунищожими, без възможност за преминаване на едната в другата и обратно.
– Не може да има маса без енергия, както и енергия без маса.
– На определена маса съответства точно определена енергия, поради което между енергията и масата съществува ненарушимо и неотменимо съотношение.
– Понеже масата е несътворима и неунищожима, ще е налице Закон за запазване на масата. Масата не може да бъде друго, освен постоянна величина, не зависеща от никакви условия и предпоставки. Масата е главна природна константа.
– Понеже енергията е несътворима и неунищожима, ще е налице Закон за запазване на енергията. Енергията не може да бъде друго, освен постоянна величина, не зависеща от никакви условия и предпоставки. Енергията е главна природна константа.
– Отношението между енергията и масата не може да бъде друго, освен постоянна величина, не зависеща от никакви условия и предпоставки. Това отношение е главна природна константа
– Освен тези три главни (начални) природни константи – масата, енергията и тяхното отношение, – други няма и не може да има.
Философска основа:
– Деятелността на материята се проявява в две форми: едната, като напрягаща, латентна, потенциална деятелност, с готовност за реализиране, а другата, като излязла наяве, кинетична, вече реализираща се деятелност.
– Потенциалната форма на деятелността ще е свойствена за, един вид, потенциалната, полевата материя, каквато е материята в състояние на напрегнат покой.
– Кинетичната форма на деятелноста ще е свойствена за кинетичната,
веществената материя, каквато е материята в състояние на движение.
– Тези две форми на материята преминават една в друга, но само едната за сметка на другата.
Физическа интерпретация:
– Енергията се проявява в две форми: едната, като напрягаща, латентна, потенциална енергия, с готовност за реализиране, а другата, като излязла наяве, кинетична, вече реализираща се енергия.
– На потенциалната енергия ще съответства потенциалната, полевата маса, каквато е масата в състояние на напрегнат покой.
– На кинетичната енергия ще съответства кинетичната, веществената маса, каквато е масата в състояние на движение.
– Двете форми на енергията преминават една в друга (потенциалната енергия в кинетична и обратно), но само едната за сметка на другата.
– Отношенията потенциална енергия-потенциална маса и кинетична енергия-кинетична маса ще представляват същата константа, каквато дава отношението обща енергия-обща маса.
Философска основа:
– Покоят и движението са отделни противоположни субстанциални състояния на материята, намиращи се в единство, сами по себе си несътворими и неунищожими, произтичащи едното от другото, респективно, преминаващи едно в друго, но само едното за сметка на другото.
Физическа интерпретация:
– Покоят и движението са отделни противоположни състояния на масата (материята, субстанцията), сами по себе си несътворими и неунищожими, произтичащи едното от другото, респективно, преминаващи едно в друго, но само едното за сметка на другото.
– Състоянието "покой" се характеризира с максимална сила на покоя и нулева скорост на движение.
– Състоянието "движение" се характеризира с максимална скорост на движение и нулева сила на покой.
Философска основа:
– Полето и веществото са отделни противоположни субстанциални състояния-форми на съществуване на материята, намиращи се в единство, сами по себе си несътворими и неунищожими, произтичащи едната от другата, респективно, преминаващи една в друга, но само едната за сметка на другата.
Физическа интерпретация:
– Полето и веществото са отделни противоположни състояния-форми на съществуване на масата (материята, субстанцията), сами по себе си несътворими и неунищожими, произтичащи едната от другата, респективно, преминаващи една в друга, но само едната за сметка на другата.
– Полето представлява маса в състояние на напрегнат покой.
– Веществото представлява маса в раздвижено състояние.
Философска основа:
– Процесът на развитие на субстанцията се състои в преминаването й от състояние на покой в състояние на движение и обратно, респективно, в преминаването й от полева форма във веществена и обратно и сам по себе си е несътворим и неунищожим.
– Процесът на развитие на субстанцията е без възможност за външно въздействие.
– Процесът на развитие на субстанцията е и процес на развитие на нейната деятелност, поради което двойката субстанция-деятелност се развива в пълен синхрон.
– Процесът на развитие на субстанциалната деятелност се състои в преминаването й от потенционално състояние в кинетично и обратно и сам по себе си е несътворим и неунищожим.
– Процесът на развитие на субстанциалната деятелност е без възможност за външно въздействие.
Физическа интерпретация:
– Процесът на развитие на масата (материята, субстанцията) се състои в преминаването й от състояние на покой в състояние на движение и обратно, респективно, в преминаването й от полева форма във веществена и обратно и сам по себе си е несътворим и неунищожим
– Процесът на развитие на масата е без възможност за външно въздействие – за ускоряване, забавяне, прекратяване, промяна на посока и т.н.
– Процесът на развитие на масата е и процес на развитие на нейната енергия, поради което двойката маса-енергия се развива в пълен синхрон – едновременно, в една посока и в еднаква степен.
– Процесът на развитие на енергията се състои в преминаването й от потенционално състояние в кинетично и обратно и сам по себе си е несътворим и неунищожим.
– Процесът на развитие на енергията е без възможност за външно въздействие – за ускоряване, забавяне, прекратяване, промяна на посока и т.н.
Философска основа:
– Пространството и времето са отделни субстанциални противоположности в единство, сами по себе си несътворими и неунищожими, без възможност за преминаване на едната в другата и обратно (без възможност за превръщане на субстанцията в едносъщностна даденост – само като пространство без време или само като време без пространство).
Физическа интерпретация:
– Пространството и времето са отделни, различни, самостойни, противоположни проявления на масата (материята, субстанцията), сами по себе си несътворими и неунищожими, без възможност за преминаване на едната в другата и обратно.
– Пространството и времето не подлежат на обединяване в единно времепространство.
– Не може да има пространство без време, както и време без пространство, от една страна, и пространство и време без маса, от друга.
Философска основа:
– Процесът на развитие на субстанцията е и процес на развитие на пространството и времето. Т.е. развитието на материята, пространството и времето е взаимосвързано – както се развива материята като скорост и посока, така се развиват и пространството, и времето.
Физическа интерпретация:
– Процесът на развитие на масата е и процес на развитие на дължината и времето (времеинтервала).
– Развитието на масата, дължината и времето е взаимосвързано – както се развива масата като скорост и посока, така се развиват и дължината, и времето.
Както беше редно, направените физически интерпретации дословно копират изходните положения на материалистическата философия (с нанесените по нея корекции, разбира се). При това се оформи едно чисто физическо разбиране за най-общата природа на нещата, отричащо из основи съвременните виждания на Релативизма и Квантовата механика.
Но, вече обясних, че постигам тази друга физика чрез верижно извеждане на връзките от единия единствен начален постулат за съществуване на конкретна, изходна, дуалистична структура – праматерията. И считам, че това е изправеният гръбнак на природознанието. Получилата се каскада от изводи би могла да рухне само ако върховото положение бъде опровергано. Но дори и да се случи подобна невероятност (изключвам варианта на теологията, където Бог причинява всичката действителност, но незнайно защо и как), следва на мястото на тази причинноследствена верига да бъде изградена друга, по същия начин изхождаща и спускаща се от новооткритото начало.
Докато настоящата физика се базира на отделни резултати, взети или всеки сам за себе си, или групирани в научни ядра, без ясна връзка помежду им, както и на разни догми, наложени от авторитети, в които просто трябва да вярваме. Така че в този случай, понеже знанието стъпва върху множество малко или повече независими опори, е налице възможност за бутане на всяка една по отделно, със запазване на останалата конструкция или съответното й донагласяне.
Впрочем, формираните тук физически интерпретации, както се вижда, са все още твърде общи за директно ползване. Очертават само ограничителната макрорамка на решението. Представляват набелязани задължителни насоки за придвижване в близост до непосредствените практически задачи. Именно в следващата статия имам за цел да ги преработя в такава конкретна физика. Но, както казах, още отсега проличиава, че същата ще влезе в драстични несъответствия със съвременните схващания по въпроса за масата, енергията, пространството и времето.
И, отново за сведение на днешните физици (и философи), разрешаването на възникналите фрапиращи противоречия няма как да се постигне по друг начин, освен да стане изцяло за сметка на сегашната физика, поголовно затънала в заблуждения, съгласно не търпящите никакъв компромис горе разработени основания.
Разбира се, до това незавидно положение тя е доведена от самия физически
социум, завладян от еуфорични страсти пред гениалните открития на века и, в
това си опиянение, наложил забрана за всеки нов прочит върху тях, различен от
този на умовете-първооткриватели. Метафорично казано, физиката линее под похлупака на
егоистичната любов и задушаващите прегръдки на своите съзидатели-блюстители.
За
любезният читател е лесно да се досети, и особено за всеки, който е надникнал и
в предните статии, че, след като с такава увереност тръбя за промени, след като
недвусмислено визирах и посоката, в която те следва да се случат, то значи зная
и как подетайлно да ги осъществя. Реализирането на тази физическа конкретика е
и крайната ми задача по отношение на величините маса, енергия, дължина и време.
И понеже няма да се мъча да обяснявам необяснимото, каквито са напъните на
многоуважаемите водещи в тази област, разсъжденията и заключенията ми ще бъдат
достъпни за всеки любознателен, или отправен от чисто любопитство, поглед към
темата.
__________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар