Една
от куриозните грешки на Теорията е случаят с движещото се време. Ще дам първо
вярното решение. Постановката е "система К'(x',t') се
движи инерциално надясно относно неподвижна система К(x,t) със скорост v по
осите Х'=Х ." Привеждам
тъждествените "трансформации на хаоса" – двата отворени
(недовършени) контура:
x'=x/b; t'=t/b – движеща се гледна точка
К' (1Т)
x=x'/b; t=t'/b – огледално
движеща се гледна точка
К (2Т)
Ето
и "уравненията на реда" на системите-антиподи – затворения
(завършен) контур:
x'=x/b; t'=t/b – движеща се гледна точка К'
(1Т)
x=x'.b; t=t'.b – неподвижна
гледна точка К (2)
Сега
за хаоса на Теорията. От (1Т)
следва изводът t'>t (понеже винаги b<1), а
от (2Т) следва обратният t>t'. Излиза, че е въпрос
на избор – на кого както му уйдисва (тя не схваща, че, по смисъл, и (1Т), и (2Т) дават движещо се време>неподвижно
време)?!. Аз избирам вярното положение t'=t/b – (1Т) с извода t'>t, който означава:
брой секунди К'>брой секунди К откъдето секунда
К'<секунда
К
Сиреч,
означава буквално, че времето t' в
движещата се система К'
върви по-бързо от времето t в
неподвижната система К. Естествено,
същото следва и от (2) – t=t'.b (примерно, при b=1/2 ,
на 10 секунди К' ще
отговарят 5 секунди К). Но защо Теорията не вижда този
толкова очебиен извод и твърди точно обратното – че е в сила t'=t.b,
респективно t>t', по която причина
всички насетне мъдрят само "тази реалност"?
Отговорът:
Защото съотношението между t' и t изпъква така отчетливо само в горния
вид на представяне, който е непознат на Теорията. А до него стигам поради факта,
че, за разлика от нея, решавам докрай Лоренцовите трансформации и, на практика, правя
заключенията си по дотолкова опростени окончателни изрази, че не бих могъл
да допусна каквато и да е неточност (http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196 –
Физико-математическа несъстоятелност на тезата за
абсолютна относителност...)
Докато
Теорията не довежда докрай математическото действие, с невярното твърдение, че
това е невъзможно, поради смесване на времеви и пространствени измерения.
Затова работи с межднния резултат t'=(1/b)[t-(v/c2)x] , от който иди, че
познай как точно изглежда търсеното съотношение t'/t. И, за съжаление, тя не успява да познае. В този пункт допуска
фатално недомислие (предстои да го покажа), вкарвайки в заблуждение цялото,
безпрекословно следващо я, общество на физиците – зазубрило си урока, сляпо и
глухо за друга оценка.
И
така, съгласно (1Т)-(2), времето се мени еднозначно – с нарастване
на скоростта, секунда К' се
скъсява, време К'
ускорява своя ход. При гранична скорост с,
математически изрядно dt'
(секунда
прим) клони към нула.
______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар