РАЗГРИМИРАНЕ (16) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ОТНОСНО СБЪРКАНИЯ ИЗВОД ЗА ВРЕМЕТО НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ

Сега ще покажа точно къде и как Теорията допуска грешка по отношение на времето. За целта първо трябва да обърна внимание върху пълния вид на постановката, от която се извеждат Лоренцовите трансформации, а именно:

Инерциална система K'(x',t') се движи надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X'=X. В момента на съвпадане на началата O'=O, от този общ център се излъчва светлинен сигнал надясно по X'=X. След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x, съответно x' в K' . Търсят се съотношенията x'/x и t'/t (полагам b=(1-v²/c²)^1/2).

Дебело подчертавам, че единствено това условие води до зависимостите:

x'=1/b(x-vt) ; t'=1/b[t-(v/c²)x] – гледна точка К' (1Т)

Пояснявам: Видно от схемата, за съпоставянето (1Т) са нужни два часовника, в K и K', и събитието "светлинен сигнал", чиито параметри x, x' и t, t' се засичат (другата възможност е с три часовника – произтича от първата, сигналът е в неявен вид).

Като втори отговорен момент, за да няма място за спекулации, ще цитирам дословно текста за времето в оригиналната статия (А. Айнщайн – Към електродинамиката на движещи се тела, 1905, част I, §4, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/), където, за удобство, само ще дам горното обозначение на системите и ще добавя някои забележки с курсив. А ето и разсъжденията на автора:

"По-нататък да си представим, че часовникът, намиращ се в покой относно неподвижната система K, показва време t , а часовникът, намиращ се в покой относно движещата се система K' показва време t'. Нека последният да бъде поставен в началото O' на координатната система K' (този замисъл елиминира светлинния сигнал). Колко бързо върви този часовник при разглеждане от неподвижната система (само с два часовника няма как да се установи)? Величините x, t, t', отнасящи се към мястото, в което се намира този часовник, очевидно са свързани със съотношенията:

t'=1/b[t-(v/c²)x] (формулата е 1Т – тук x е абцисата в K на светлинния сигнал)

и x=vt (тук x е абцисата в K на началото O')

По такъв начин t'=t.b , откъдето следва, че показанието на часовника (наблюдавано от неподвижната система) изостава..."

С една дума, Айнщайн стига до извода t'=t.b, поставяйки x=vt на мястото на x в зависимост (1Т). Очевидно е обаче, че двете абциси не са равностойни. Пред нас е неправомерно манипулиране на формула (1Т). Тя, съгласно изходната постановка, съпоставя параметрите x, t, t' на светлинния сигнал. Докато в сценария на цитираният текст това събитие е изхвърлено. А, с неговото отпадане, отпадат и граничната скорост с, и координатата x', и времето t'. Тогава на кое събитие показанията t' и t сравнява авторът...и как ги сравнява, след като формули (1Т) се обезсмислят?

За да проличи още по-отчетливо цялата несъстоятелност на неговите разсъждения в този пункт, ще адаптирам проблемната постановка към изходната, като, на мястото на светлинния сигнал, поставя условен такъв, чиято скорост е v. Т.е., в система K' челото на сигнала не напуска началото O' и значи е с координата x'=0 и време t'=0. А в система K , след време t , същото ще има координата x. Така положението е нагодено към трансформации (1Т), с резултат:

0=x-vt , респективно x=vt ; 0=t-x/v , респективно t=x/v (1Т*)

Следователно идеята на автора за x=vt ще е в сила само при x'=0, t'=0, което превръща постановката в класическа – в K тече събитието "движение на K', ерго, на условния сигнал с чело в O' ". Нищо повече! В случая просто няма как да се стигне до извод за отношението t'/t...освен по пътя на некоректни физико-математически действия (светлинният сигнал е сърцето на Теорията). С уважение и отговорност към науката предстои да покажа как омаяните умове с безгранична вяра следват извода на Гуруто.

А тук ще дам научно издържан подход за намиране на търсените отношения, изразяващ се в стриктно придържане към изходната постановка, с решаване докрай на изведените от нея трансформации (http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196):

Накратко, поради разместването на системи К и К' , в К' отчетите x' и t' са мономерни (x'=x'_mon , t'=t'_mon), докато в К отчетите x и t се формират като двусъставни, сумарни (x=x_sum , t=t_sum). Т.е., точният вид на трансформации (1Т) е:

x'_mon=1/b(x_sum-vt_sum) ; t'_mon=1/b[t_sum-(v/c²)x_sum] – гледна точка К' (1Т)

Анализът показва, че x_sum=x_mon+v.t_sum, където x_mon е мономерната координата, съответна на x'_mon, а vt_sum е разстоянието OO', и t_sum=t_mon+(v/c²).x_sum , където t_mon е мономерното време, съответно на t'_mon, а (v/c²).x_sum е времева добавка за разстоянието OO'. Заместването на сумарните величини води до коректното пряко сравняване:

x'_mon=x_mon/b ; t'_mon=t_mon/b (в обобщен вид x'=x/b ; t'=t/b ) – гледна точка К' (1Т)

x_mon=x'_mon.b ; t_mon=t'_mon.b (в обобщен вид x=x'.b ; t=t'.b ) – гледна точка К (2)

(ефектът от движението е отчетен без разместване на системите (O'=O))

И нека повторя извода: С нарастване на скоростта, секунда К' се скъсява, време К' ускорява своя ход. При гранична скорост с, математически изрядно dt' (секунда прим) клони към нула. В обратната посока количеството движение намалява, гравитацията расте, времето забавя хода си – еволюция до състояние на граничен покой (максимална гравитация), където секундата става безкрайно продължителна, времето престава да тече...момент на застой, пределна плътност, колапс...следва скок в крайното противоположно състояние ("големият взрив")

______________________________________________________________________________

http://alniko.log.bg/. 21 Август 2012 / 10:45 | Автор: alniko | | Категория: Наука

Philosophy&Physics - Criticism

Страници

петък, 16 август 2013 г.