Научна доблест е да се вадят на показ
неистините на Специалната теория (и лек за зомбираното съзнание). Тя е, своего
рода, рекордьор по грешни замисли. А шампионът й в това отношение е тотално
сбърканата концепция за масата.
Масата (в покой) m'Т на
движещо се тяло-система K', като количество материя,
ще е константа. Същата mТ=m'Т в неподвижната
система К ще се състои от съставките
mП (потенциална) със
силови определения и mК
(кинетична) със скоростни:
mТ=mП+mК – const. – гледна точка К (1)
С увеличаване на
скоростта v (на количеството движение Q')
силовата mП ще намалява,
преминавайки в скоростната mК
и обратно. Уточнявам, който момент е ключов, че това,
което Теорията (Физиката) нарича променяща се маса на тялото, всъщност е компонентата mП, понеже другата, mК, не се поддава на
измерване по силовите способи – чрез гравитацията или ускорението (като
безтегловна и неинертна, тя
остава скрита). Величината на mП извеждам от енергийното
уравнение:
mП.c2=m'Т.c2-1/2m'Т.v2
или mП=m'Т.b (т.е.
m=m'.b) при b=(1-v2/c2)1/2
(2)
Това,
накратко, като принцип, са философията и физиката
на масата (тъкмо формулировка (2) се
потвърждава от опита на Толмен и Люис при правилно разчитане).
Пример за тяхната
актуалност е процесът на изстиване на Земята. Нейното количество на движение QЗ постепенно
намалява (запазването му е "закон", не отчитащ бавните промени),
съответно потенциалната маса и гравитацията й нарастват. Обратно, преди милиони
години още топлата млада планета следва да е била с по-слаба гравитация
(по-малка mП),
което обяснява огромните размери на тогавашната флора (видно от дебелите
пластове органичен ресурс) и фауна (динозаврите).
Сиреч, Теорията
напипва (слепешката)
именно променливата съставка mП.
И, без да се докосне до същността на въпроса, приписва нейното поведение на пълната
маса mТ. При това погрешно, като растяща със
скоростта mП=m'Т/b (при v=c,
масата на хипотетична ракета става безкрайно голяма; но масата на горивото й също;
т.е., по Циолковски-Мещерски, ускоряването ще продължи??). Защо, как и откъде идва
приливът на маса си остава "секрет небесен". Така смисловото
съдържание на понятието "маса", що годе, добре оформено до момента,
бива направо
обезобразено. Сякаш "Божи пръст" срива обрамчените с норми устои на
материята. Физиците ликуват, като единствените "посветени в това
тайнство". И в лекциите си (проповеди) самовлюбено изискват безусловна
вяра. А философите позорно скланят на нездравите помисли, готови насетне да се впишат
във всякаква идейна разюзданост.
_______________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар