Литературата и учебниците
изобилстват от разни модификации на грешния извод на Айнщайн за времето. Просто
авторите се надпреварват да "намират" неговото потвърждение, което
носи престиж, минава за проява на висок професионализъм. Всъщност, свидетели
сме на ярка демонстрация на незачитане (навярно от незнание) на едни по-висши познавателни
правила, чието спазване единствено води до истината. Имам предвид Общата теория
на познанието, внасяща ред в хаотичните действия на учените.
Импровизациите по
въпроса с времето се свеждат до два способа: 1) с три часовника и 2) с два
часовника и светлинен сигнал. Тук ще дам правилното решение на пример с три
часовника (взет от Факиров Д. – Теория на Айнщайн, С., 1961). Постановката е: "Система
К'(x', t') се
движи инерциално надясно относно неподвижна система К(x,
t) със скорост v по
осите Х'=Х ." Ето и утвърдения за
нея комплект трансформации:
вярна: t'=1/b(t-v.x/c2)
– преход
от К в К', движеща се гледна точка К'
(1Т)
невярна:
t=1/b(t'+v.x'/c2) – преход от К'
в К, неподвижна гледна точка К (2Т)
Съвременното
грешно решение (почти цитат): "Да закрепим
часовника А в система К', върху оста X' (x'
е постоянна). В система К, върху оста X са свързани два раздалечени синхронизирани часовника В и С. Към двете системи прилагаме Лоренцовите трансформации за сравняване
на А с В и С. Когато А съвпадне с В имаме t'1, t1, а когато А съвпадне с С – t'2, t2. Значи t2-t1=1/b(t'2-t'1) и Dt=Dt'/b (неясна визия; в
коя система стои авторът?? защо избира (2Т)??). Т.е. t'<t – t' забавя
хода си." (в
действителност, това е огледален образ).
Вярното
(научното) решение: Наблюдателят строи теза в неподвижната
система К – закрепва върху оста X часовник Ч с
постоянна координата x. Неговият темп на
работа (темп на времето в К) е събитието, чийто параметър t подлежи на съпоставяне. После наблюдателят
извършва преход в движещата се система К' за получаване
на обратна гледна точка. За целта, върху оста X' на
разстояние един от друг, има два синхронизирани часовника Ч'1 и Ч'2. От
една страна, те ще дават темпа на времето в
К', а
от друга, ще фиксират началния и крайния моменти на съпоставянето t/t'. Така, когато Ч1'
срещне
Ч, наблюдателят засича времената t'1, t1, а когато Ч2' срещне
Ч, засича времената t'2, t2. Тогава, съгласно преход (1Т) от К в К', ще
е в сила t'2-t'1=1/b(t2-t1), откъдето Dt'=Dt/b. Или в общ
вид t'=t/b – антитезния израз откъм К' на
връзката между времената.
От тук връщането-синтез в К за
изправяне е t=t'.b. Сиреч, t<t' и значи
t' ускорява
хода си.
Инерциалните системи
са идеалната среда за нагледна изява на познавателните закони. За да постигне
истината, физико-математическото действие трябва да следва строго
регламентираната кръгова процедура в три последователни стъпки – издигане на
теза в неподвижната система-отиване в движещата се система за формиране на антитеза-синтезно
връщане за изправяне на резултата. Възможно е физиците да нямат и понятие от
всичко това. Но къде е философията?!
______________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2012 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)
Няма коментари:
Публикуване на коментар