Както неведнъж досега имах повод да изтъкна, естественонаучната картина на
Света е една единствена. В основата й стои структурирана на Принципа на
противоположностите материя, което именно устройство й придава деятелна
способност (чрез възникващата сила на взаимодействие между изходните две
противни същности – материално начало-идеално начало). От тук произтича върховенството
на Принципа на противоположностите като възможно най-общ световен закон,
пораждащ от себе си цялата верига от последващи норми и така предопределящ пътя
на развитие на субстанцията.
Принципът на противоположностите се явява и Принцип на определеност, понеже
противоположностите, едната чрез другата, се взаимоопределят като това, което
са, а така детерминират и самата първична субстанция, наречена
"материя". Наименованието "Принцип на противоположностите"
очевидно акцентира върху философската страна на тази изходна реалност, докато
обозначението й като "Принцип на определеността" вече ни насочва към
нейната физическа визия и съдържание.
Тази стартова философия, знаем, се следва стриктно и от математиката –
математическите числа и действия са две по две противоположни, математическите
задачи се основават на две противоположни части – известна и неизвестна,
математическите уравнения са с две противоположни страни – пред и зад знака за
равенство и т.н.
Абсолютно същото трябва да е и положението с физиката. Не може да има физическа
реалност, която да не съблюдава Принципа на противоположностите. Всяка
хипотеза, още повече, всяка теория, която го игнорира, обикновено поради
плоската, едностранчива идейност на автора, ще представлява сбъркано отражение
на действителността. Затова винаги когато и където издигнатите възгледи влизат
в противоречие с него, респективно с неговите последствени правила-ограничения,
следва да се търси причината за несъответствието и да се отстранява.
Тъкмо
към такова логико-материалистически издържано физициране, бяха насочени
усилията ми в предната статия. Сега не ми остава друго, освен добитите там
физически интерпретации абзац по абзац да преработя в конкретна физика. Разбира
се, в най-едри щрихи – само като насока, като принципни положения.
След
като дефинирах масата като количество дуалистична, и затова силово напрегната,
материя, а енергията – като количество способност за действие на тази материя,
мога да пристъпя към обективизация на съдържанието на масово-енергийната
понятийна система.
Масата m[kg] , по причина на своята
органично присъща вътрематериална сила, се явява наситена с енергия E[kg.m2/s2].
Двете величини очевидно са противоположни по същество. Представляват материално
(масата)-идеална (енергията) двойка физически характеристики на материята, в
което си естество са хем самостойни, хем неразривно сдвоени. Намират се в
положение на силово единство. Макар и обособени, са в невъзможност да
функционират по отделно, индивидуално, всяка сама за себе си. Такива са
законовите ограниченията за всяка двойка противоположности.
Масата и енергията не могат да съществуват по друг начин, освен взаимозависимо
– винаги едната наред с другата и едната чрез другата. Между тях е налице
връзка, свойствена при всеки две противни страни. По-конкретно, енергията, като
атрибут на масата, като нейн продукт, ще се намира в точно, качествено и
количествено определено, съотношение с нея, което ще е ненарушимо. Или още от тази
общопознавателна законова платформа се формира зависимостта:
енергия/маса –const. , съответно Е/m–const. (1)
Това съотношение, макар и не в тази светлина, поради неразбиране, отдавна е
познато на физиката под формата на прословутия закон за енергията Е=m.с2. Съгласно проведените
разсъждения обаче, този закон очевидно се явява частен случай на по-общата
зависимост:
Е/m=к –const.
(2)
Казано в технократски стил, понеже масата и енергията са несътворими и
неунищожими, то значи масата не подлежи нито на дозареждане с енергия, нито на
енергиен разряд. Каквото и да става, на определена маса винаги низменно ще
отговаря определена енергия и обратно. Респективно, на константна енергия ще
съответства константна маса.
В статията "(5) ЗА МАТЕРИЯТА КАТО КОНКРЕТНА
СУБСТАНЦИЯ – ФИЗИКА НА ПОЛЕВАТА МАТЕРИЯ" се постарах да покажа, че при
цикличните (периодичните) процеси, каквито представляват и хармоничните вълни в
полевата материя, енергиятаЕ на процеса е равна на
константната енергия Е0 на един цикъл, умножена
по броя на извършените цикли n:
Е=Е0.n (3)
Физиката обаче, както е известно, е приела предложената от М. Планк
формулировка (1900 г.), че същата тази енергия Е е пропорционална не на
броя на циклите n на процеса, а на
тяхната честота f (f представлява броя на извършените
цикли n за единица време t, т.е. f=n/t):
Е=f.h (4)
Тук величината h[kg.m2/s]е
константата на Планк, която и до ден днешен се подвизава в научното
пространство без ясно определен, без никакъв физически смисъл, което е видно от
нейната нищо не означаваща дименсия. Парадоксът е, че в своите научни
разработки физиците не престават да товарят тази константа с огромни
отговорности, а не знаят какво представлява тя сама по себе си. И го правят
най-невъзмутимо, сякаш в това няма нищо нередно.Просто не е за вярване, че не
осъзнават колко е нелепо! На какъв плачевно къс хоризонт обричат своята научна
дейност!
В цитираната статия стигнах до заключението, валидно за всички периодични
процеси, че не енергията Eна процеса, а неговата
мощност N[kg.m2/s3] (енергията за единица
време E/t), е пропорционална на
честотата – N=E/t=f.h. В крайна сметка, от
приведените примери изкристализира решението, че константата hв действителност би
трябвало да има дименсията [kg.m2/s2].Че тя представлява гранично
дискретнатапорция енергия на един цикъл h=Е0 от израз (3). Нейната
експериментално установената стойност е:
h=Е0=6,625.10-34 kg.m2/s2
(5)
h=Е0 – енергията от едно колебание (цикъл, период);
най-малката възможна порция енергия; елементарна единица енергия; квант
енергия.
Изясняването на смисъла
на h позволи въвеждането и на константата m0–съответната на Е0гранично дискретната порция маса със стойност:
m0=h/с2=7,36.10-51 kg (6)
m0 – масата на едно колебание (цикъл, период);
най-малката възможна порция маса; елементарна единица маса; квант маса.
И така, масата и енергията са квантувани. Тогава значи изобщо материята е
квантувана, откъдето нататък е квантувано и всяко материално проявление. По
този начин и неуловимото понятие "квант", блуждаещо до момента в
здрача на физиката с призрачно-тайнствена, забулена в мъгла физиономия, излиза
на светло, хванато на фокус, с пределно ясни очертания, а зависимост (1)
придобива вида:
Е/m=Е0/m0=к – const. (7)
От (7) величината k ни се разкрива като,
един вид, константен коефициент на енергонаситеност на масата, изразяващ
нейните непроменливи енергийни възможности, нейния непроменлив енергиен
капацитет. Засега знаем, че коефициентътk се проявява като
постоянна скорост на движение с , повдигната на
квадрат – k=с2. Но това е от гледна
точка на раздвиженото състояние на полевата материя.
От гледна точка на нейното състояние на покой коефициентът k би следвало да има и
второ, противоположно значение – такова на константна плътност d на напрягащата сила F. Или F/r=d, където r (ро) е линейна
плътност на полевите силови линии. С тази двоякост на k отношение (7) се
разширява до вида:
Е/m=Е0/m0=к=с2=d– const. (8)
И понеже с=3.109 m/s – скорост на
светлината, коефициентът к ще е съсстойност:
к=с2=d=(3.109)2=3.1018 m2/s2 (9)
Константните величини маса m, респективно m0 , енергия Е, респективно Е0 и коефициент к, респективно с2 или d, представляват
енергийно-масовия, ерго силово-плътностния фундамент на материалната среда,
който, по силата на нейната несътворимост и неунищожимост, ще е непоклатима
даденост. Така обвързаните величини формират най-съществените физически
характеристики на материята. В това си качество те ще имат статута на
фундаментални природни константи, а тяхната зависимост (8) – на главно
отношение на материята.
Директно от формулировка (8) произтичат няколко изключително сериозни реплики
към физиката (към философията също, въпреки че чинно мълчи по повдигнатите
въпроси). Това съотношение очевидно не разрешава ни най-малко побутване. Пипне
ли се някоя от величините в него, веднага заиграват и другите. А
експериментално установеното постоянство на скоростта с съвсем урязва
възможностите за вариране.
Ще илюстрирам това с произволни цифри. От енергия 20 и маса 10 следва
20/10=const. Възможностите при смаляване на енергията са 18/9=16/8=14/7 и т.н.
(съответно се смалява и масата), а при нарастване – 22/11=24/12=26/13 и т.н
(пропорционално нараства и масата). Ако някой по-начетен знае алтернатива на
това предложение, моля, нека я сподели!
При днешните физици обаче, знаем, нещата не стоят в тази твърдо фиксирана
плоскост. На тях и през ум не им минава да се съобразят с подобна безапелационна
обвързаност. Те разпиляно се ровят ту само в члена "енергия" на
отношение (8), ту само в члена "маса". Безразборно отиват на една
страна с числителя, на друга със знаменателя, продължавайки, при това, да си
броят резултативната скорост с за константа. А
напоследък, знаем, тръгват и на трета с откривателските си илюзии за
надсветлинни скорости, което си е директен удар по постоянството на скоростта с .
С
други думи, физиците най-спокойно манипулират горните величини коя как им падне
и кога как дойде. В резултат в техните среди е на мода и процъфтява
моделирането на разни физикални тези, дотолова хумористични, че често умът ни
не ги побира. Но си се радват на радушен прием. Даже колкото са по-изумяващи,
толкова за по-интелигентни постижения се считат.
Оттук нататък обаче се вижда краят на така одухотворените съчинения и, изобщо,
краят на този разказвачески период. Енергията Е, масата m и скоростта с, като органично
сраснати в зависимост (8) (Е/m=Е0/m0=к=с2=d– const.), не подлежат
по никакъв начин и по никакъв повод на хаотично индивидуално третиране. Това е
принципната позиция.
Зависимост (8) е истинското лице на физиката. От нея следват ограничнията:
– При никакви обстоятелства не може да има маса без енергия – само маса като
неспособно за изява, мъртво, инертно, чакащо външна намеса количество материя,
както и енергия без маса – само енергия като идеален субстрат, като чисто,
нематериално действие.
– Не съществува никаква възможност масата да се трансформира в енергия или
обратно.
– Енергията на дадено тяло е постоянна величина. Примерно, ако пожелаем да я
увеличим, това не може да стане нито чрез нагряване, нито чрез ускоряване, нито
чрез каквото и да е друго въздействие. Единственият начин за такава промяна е
чрез добавяне на допълнителна маса към неговата.
– Изключено е съществуването на способ за предаване на енергия между обектите
(или от една област на пространството в друга). Това не може да стане нито по механично-силов
път, нито по термичен, нито по електромагнитен, нито по какъвто и да е друг.
Единственият начин е чрез прехвърляне на съответна маса между тях.
–
Познатите ни Планкова и гравитационна константи, неиндентифицирани и до днес
като физически реалности, трябва съвсем естествено да се вместят в единствените
възможности за тях, предложени от зависимост (8) (едната, знаем, вече е заета
от константната скорост с). Както споменах, в
цитираната горе статия дадох съвместимото с (8) решение на двете константи.
Това
са все императиви от първи порядък, озаптяващи развихрилото се въображение на
физиците, внасяйки ред и принципност в разсъжденията и, значи, във физиката
като цяло.
Да речем, някоя разпалена глава ни занимава с енергията на електромагнитните
вълни. Тогава притежателят й да бъде така добър компетентно да ни разясни и
каква точно маса стои зад тази енергия. В противен случай емоционалните му
излияния ще са само низ от безпочвени, умосътворени твърдения. Студен душ ще го
залее и когато ни заобяснявя широко прокламирания еквивалент маса-енергия (една
от многото измислици на физиката), ако първо не помисли как така светлинната
скорост с си остава константа,
щом числителят на (8) (енергията) расте за сметка на намаляване на знаменателя
(на масата). Тук всеки опит за скалъпване на някаква обосновка е обречен на
осмиване. И още, и още недомислици...
Изобщо, приятелските предупреждения са към всеки, който крои разни сценарии за
моноспектакли на енергията (без участието на масата). За влизането й в роли на
добиване, на увеличаване/намаляване, предаване/приемане и тем подобни. Дори да
гарнира сюжетната си линия и с висша магика (с магьосничество), пак не е в
състояние да ни внуши да не гледаме на подобните писания като на чиста проба
ръсене на небивалици. Такова неадекватно мислене по-добре направо да се върне
на първото школно ниво за опресняване (но как преди това да бъде
разконсервирано, не зная).
Скоростта с е, от една страна,
енергийно-масов показател на материалната среда (E/m=c2), от друга –
силово-плътностен (F/r=c2), а от трета –
пространствено-времеви(L/t=c). В този смисъл, съвременното разбиране
за нея, като гранична скорост, е непълно. Нуждае се от прецизиране. Стойността с , освен че не може по
никакъв начин да се надвиши, също така по никакъв начин не може да се слезе под
нея. Материалната среда предоставя само две възможности: или абсолютен покой –
скорост0, или разпространение на явленията с
абсолютна скорост с. Средно положение
няма. Междинната скорост vна обект от вещество
говори, казано в опростена форма, за наличието на още скрито в него движение,
допълващо скоростта vдо константата с .
На този фон твърденията на физиците от ЦЕРН за открита надсветлинна скорост
звучат съвсем необмислено, съвсем фриволно, като случващо се събитие, видяно
през погледа на впечатлени малчугани. А с такъв "емо" подход, с
подобно ах!-кане до никъде не се стига. Нужно е задълбочаване. Сякаш не са
прочели и ред (пази Боже никога да не са чували) за експеримента на Саняк, за
този на Рьомер и др. А те сочат, че, когато е налице движение на отчетната
система спрямо светлинния сигнал, какъвто е случаят с движещата се Земя,
неговата скорост е различна по и срещу това движение. Нагледно казано, тя е
по-ниска от константата с, когато планетата
бяга от сигнала, и по-висока от константата с, когато тя го
пресреща.
В случая вторият постулат на Специалната теория се явява с допусната принципна
неточност. Грешката тръгва от неговата неправилна формулировка и, в няколко
изречения, се състои в следното: скоростта на светлината винаги се измерва по
затворения контур точка А-точка Б-точка А, което я определя като средна скорост
по контура. Именно тази средна скорост е с постоянна стойност с във всички системи и
във всички посоки. Докато вторият постулат произволно отнася и дефинира това
измерване за еднопосочната дестинация точка А-точка Б. Затова в Специалната
теория светлиният сигнал хем се движи независимо от всички системи и, значи,
нито една не е негова собствена, хем всички системи са му собствени, поради
което скоростта с в тях е константна.
Само който е на "ти" с вълшебствата ще да е наясно с тази
феноменология.
Единствено
затвореният контур отиване-връщане осигурявя възможност за абсолютно точно
измерване – едноместно с един часовник (в случая в точка А), – тъй като само
така едновременността на събитията отправяне-пристигане на сигнала е абсолютна,
независима от системата на наблюдение. Начин за точно еднопосочно измерване от
точка А до точка Б, не съществува (освен в собствената система на светлината –
в идеалната, абсолютно неподвижна полева материя). Изобщо, познанието в
отворена конфигурация винаги е неточно, е приблизително, което е природен
закон. По-нататък ще внеса още разяснения по въпроса за скоростта с .
Видно от (8), процесът на развитие на масата е и процес на развитие на нейната
енергия, поради което двойката маса-енергия се развива в пълен синхрон –
едновременно, в една посока и в еднаква степен. Не съществува никаква
възможност масата и енергията да се променят в друг някакъв ред. Тъкмо затова,
щом сме открили закон за запазване на енергията, следва да има и закон за
запазване на масата – общ закон за несътворимост/неунищожимост на материята и
нейната деятелна способност.
Освен всичко друго, зависимост (8) е жива демонстрация и на единството между
философия, математика и физика. Както се вижда, в подчинение на Принципа на
противоположностите, коефициентът к се получи с двояко
значение. Същатата реалност трябва да е налице и при другите величини.
Продължавайки разсъжденията си в тази посока, фактически започвам да разширявам
кръгозора на израз (8). С една дума, тръгвам към по-нататъшно отваряне на
хоризонта в методологично-евристичен план.
С решаването на тази задача предстои да дам окончателен отговор и на всеобщо
значимия въпрос на въпросите:
–
В крайна сметка масата постоянна величина ли е, независима от никакви условия и
предпоставки, каквато категорично я определих в досегашните си разглеждания,
или е променлива, релативна величина, както до момента я третира физиката,
облягайки се на не по-малко категоричната оценка на Специалната теория? Откъде
произтича това стряскащо противоречие между двете еднакво достойни за отстояване
тези? Нали истината не може да бъде поливариантна...не може да бъде никаква
друга, освен една единствена?
Тъй като материята е бинарна, а масата и енергията са нейната физика, то следва
и те да са двуфазни като същност и изява. Науката отдавна е
установила, че енергията се проявява в две форми, които, с добавени от мен
уточнения, са: потенциална енергияЕп– напрягаща
материалната среда, латентна енергия, с готовност за реализиране, и кинетична
енергия Ек – излязла наяве, вече
реализирала се енергия.
Е=Еп+Ек – const.
(10)
Както посочих, на потенциалната енергия ще съответства потенциална (полева)
маса mп, каквато е масата в
състояние на напрегнат покой, а на кинетичната енергия ще съответства кинетична
маса mк, каквато е масата в
раздвижено състояние.
m=mп+mк– const.
(11)
И понеже отношенията (потенциална енергия)/(потенциална маса) и (кинетична
енергия)/(кинетична маса) ще представляват същата константа к, каквато дава отношението
(обща енергия)/(обща маса), мога да запиша зависимост (8) така:
Е/m=Е0/m0=(Еп+Ек)/(mп+mк)=Еп/mп=Ек/mк=к=с2=d– const.
(12)
Според (10), двете форми на енергията преминават една в друга (потенциалната
енергия в кинетична и обратно), винаги едната за сметка на другата, което е и
безспорно доказан факт. Дословно същото ще важи и за масата, според (11).
Процесът на нейното развитие се състои в преминаването й от покоящото се
потенциално състояние в кинетичното раздвижено такова и обратно. Респективно, в
преминаването й от състояние на покой, с максимална сила F и скорост на движение 0, в състояние на
движение с максимална скорост с и сила на покой 0. Отук следват няколко
пределно ясни заключения, които физиката не иска и да знае. Ще ги представя
накратко в съвсем проста постановка.
Пред мен е обект от вещество, намиращ се в покой относно Земята – в тази
система цялата му маса е потенциална. Присъщата й сила F, държейки в едно
съставящите го частици, му придава форма, прави го затворено пространство.
Предприемам ускоряване (или нагряване) на обекта. Потенциалната му маса започва
да се трансформира в кинетична, а силата – в скорост. Съгласно (12), този
процес ще продължи до изчерпването на потенциалната маса, до преминаването й
изцяло в кинетично състояние, което ще стане при достигане на граничната
скорост с и сила 0. Оттук нататък няма
какво повече да се претрансформира и колкото и да усилвам външното въздействие,
ефектът ще е нулев.
Самият обект по време на ускоряването ще се разпадне на съставните си частици
поради намаляване на свързващата ги (формиращата го) сила. А при достигане на
скорост с и сила 0 той ще се превърне в
сноп лъчи. Тримерното затворено пространство, което представлява, ще се отвори
в двумерно. Това важи и за елементарните частици като микрообекти. Просто на
границата с съществуват единствено
вълнови процеси, с абсолютна невъзможност да я надвишат. Всичко друго ще е в
областта на фантастиката.
Като реален пример за казаното мога да посоча обратния процес с изстиването на
Земята. Преди милиони години, като все още млада планета, тя следва да е била
по-висококинетична от сега, съответно, с по-малка потенциална маса, а оттам и с
по-слаба гравитация. Именно с факта на по-слабото земно притегляне можем да си
обясним тогавашните огромни размери на фауната (динозаврите) и флората.
Видно е как здраво са обвързани нещата със скоростта на движение и, най-вече, с
константната скорост с . И колко много
обяснения трябва да съпътстват дори само намекът за евентуално нарушаване на
тази граница. Това го казвам за всеки, който лековато се заиграва с идеята за
надсветлинни скорости. А за онзи академизъм, вкарващ масата и енергията във
всевъзможни причудливи роли, напомням, че автентичното съществуване на тези две
реалности се състои единствено в банално преобразуване от потенциално състояние
в кинетично и обратно. Тъкмо него процес владеем и ние хората и го потребяваме
в нашето ежедневие. Нищо повече. Превръщаме дадена потенциална енергия (маса) в
кинетична и, оползотворявайки движението, я връщаме обратно в потенциално
състояние.
В микросвета частиците нито излъчват енергия, нито поглъщат такава. По дадена
силова линия на полевата материя от една точка до друга не тече, не се предава
енергия (няма местене на маса). От точка до точка се движи самото явление
"преобразуване на енергията (на масата)". Примерно, светлинната вълна
не пренася енергия. Явлението "преобразуване", което тя представлява,
се движи (разпространява се) по и чрез масите m0 , привеждайки ги в
трептене една след друга, та чак до обекта, приемник на това активиране. Затова
този процес на преобразуване върви на порции. В случая със светлината, именно
масите m0 светят. Те са във
всяка точка на пространството. Те формират пространството. Те са самото
пространство...те и действащата върху тях сила, диктуваща и определяща
пространствените измерения.
В този смисъл фотоните като частици на светлината, гравитоните като частици на гравитацията...всичко
това са асоциативни образи-видения в съзнанието на физиците, породени от
незнание, от движението опипом в неизвестността. На най-елементарното вълново
ниво, освен масите m0 , друго няма, не
съществува. Толкова по тази обширна тема.
Може би на някого е направило впечатление обстоятелството, че до тук говорих за
масата без да засягам съществения въпрос за нейното измерване. Направо на
проблема, масата на телата не се поддава на директно измерване. За нея съдим
само косвено – или стационарно, по тяхното тегло (чрез силата на гравитацията),
или динамично, съгласно втория закон на динамиката F=m.a(енергийни методи не
се прилагат). Но кинетичната маса нито тежи, нито може да се ускорява.
Следователно тя не фигурира в нашите измервания.
Или това, което физиката мери и нарича маса (пълна маса) на дадено тяло,
всъщност е само неговата потенциална маса (тя е пълната му маса единствено за
системата, свързана със самото него). Това обяснява защо за Специалната теория
масата е променлива величина, зависеща от скоростта на движение.
Съгласно Теорията обаче, масата (значи потенциалната маса) расте с увеличаване
на скоростта и при скорост с става безкрайно
голяма. Защо!, как!, откъде!...какво става с енергията?...само тя си знае. А
физиците, назубрили поредния стереотип, се правят, че схващат издъбоко
същината. Докато представените закономерности (10), (11), (12) съвсем
разбираемо доказаха тъкмо обратното – с увеличаване на скоростта потенциалната
маса намалява и при скорост с става 0, превръщайки се
изцяло в кинетична. До точно това заключение стигнах и по логичен, и по чисто
математичен път в няколко от предните статии.
Разглежданията до тук ми позволяват да представя и известната зависимост между
дължината lи времеинтервала t(между пространството
и времето) във вида:
l/t=c– const.
(13)
А ето я и включена в общия израз:
Е/m=Е0/m0=(Еп+Ек)/(mп+mк)=Еп/mп=Ек/mк=l2/t2=к=с2=d– const. (14)
Записи (13), (14) са лесни за разчитане:
–
Пространството и времето са двойка отделни, различни, самостойни,
противоположни – материално (пространството)-идеална (времето) – реалности. Те
не подлежат на обединяване в единно времепространство.
– В каквато посока са пространствените промени, в същата ще са и времевите –
смалява се метърът в някаква степен, едновременно с това се смалява и секундата
в същата степен (времето ускорява своя ход) и обратно, което получих и по логичен,
и по чисто математичен път в предните статии.
– Както не може да има пространство без време и време без пространство, така не
може да има и пространство и време без маса. Пространството и времето са
атрибути на потенциалната маса. Именно процесът на преобразуване на
потенциалната маса е и процес на изменение на дължината и времето.
– Развитието на потенциалната маса, дължината и времето е взаимосвързано –
трите величини се променят едновременно, в една посока и в еднаква степен;
когато килограмът се смалява, в същата степен едновременно се смаляват и метъра
и секундата. Това, че при Специалната теория резултатите за масата и времето са
други, си е за нейна и на нейните апологети сметка.
С
това завършвам индикативното маркиране на масово-енергийните характеристики и
връзки. Би било добре днешната физическа наука да престане да се щура напосоки
по тези въпроси, с бутафорни изяви накъдето й скимне. Ето, да се изправи пред
зависимост (14), като ясно изразено предизвикателство, насочено пряко срещу
нейните оплетени схващания. Нека физиците се пробват срещу нея с прословутата
си, от най-висок ранг, интелигентност! При нужда, да привлекат на своя страна и
помагачи – кой от кой по и най... включително и Властелина на пръстените, ако
щат! Струва ми се, тази (14) е толкова добре сложена, че няма да прояви
дребнавост да им придиря за подобни дреболии. Впрочем, понеже вече навлизаме
дълбоко в териториите на Всемогъщия и Премъдрия от небесата, сигурен съм, че тя
няма да има нищо против и Той да слезе за техен съотборник (без друго на места
те съвсем не се свенят да се уповават на него). Защото аргументи (14) са
толкова земни и така здраво стъпили на законовия научен подиум, че изходът от
схватката трябва да се счита за предопределен.
________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар